За нещата от живота

Такааа, я да видим откога не сме писали в блога

2007-01-26T23:47:00.000+02:00

Значи мина майна време - последно писах на Сряда, Юли 19, 2006, ужас, мног време, ш трябва да подновим практиката - тъй че подавам топката на Ец

Отивам на планина малко...:)

2006-07-19T15:18:00.000+03:00

Здрасти мацки и пичове :)
Много съм радостен днес - малко по-късно заминаваме с Джон за Хасково, а оттам за неговото село в родопите :)
Тази година за съжаление не стигнахме до море, всички знаем и за състоянието на Иракли и разбитата база...
Не че това би ни попречило, просто аз, Джон и Ец не можем да си съвместим плановете, а и нещо всички сме кът с парите, макар че Иракли е както най-великото море за мен, така и най-евтиното....
Както и да е. Поне ще се домогна до родопите, а там тишината и спокойствието са незаменими! Да не говорим за голямата вода, както Ец кръсти Ивайловградския язовир...

Честно казано нямам да опиша колко се радвам, че Джон ми даде таз възможност, защото ще бъдем на неговото село, демек аз ще съм му на гости :)
Ще свършим там малко работа, ще подишаме чист въздух...също така сме решили да не пушим, ще походим и по планината...и някоя рибка може да хванем.... само ако знаете костура колко е вкусен като си го наловиш сам... :)
Та така :)
Като се върна ще разказвам, а се надявам и снимков материал да имаме към края на лятото, като се върне Джон с фотоапарата...
От сърце ви пожелавам и вие да стигнете до планина и тази година, това е велико нещо...
Айде, до скоро.

Леле мале :)

2006-06-19T01:31:00.000+03:00

Божичко откога не сме писали!
След последната болг-вълна нещо сме го ударили на отлив!
А не бива така. Е, при мен много ново няма - освен дипломната треска! Пиша си дипломния проект и синтезирам едни схеми (демек - измислям ги :). Държа да отбележа, че много си харесвам проекта :)
Дано Ец да има какво да постне като се върне от командировката си.
А аз се чудя дали някога ще мога да осъществя една от най-големите си мечти - да проектирам система за звукови ефекти? Много искам, ама много, обаче дали няма да се уморя в един момент да следвам мечтата си? Писах преди време за това - ако човек не следва мечтата си неотлъчно, в един момент се оказва че бяга бавно, не може да я достигне... Ще видим. Само времето ще покаже, кой знае...
Айде, Ец, Връщай се и пиши :)

Днес мойто кестенче има РД

2006-05-30T13:04:00.000+03:00

Здравейте :)

Днес съм радостен, ама много! Просто нямам думи да опиш колко много си обичам Ец (кестенчето, за които не знаят :))
Кестенче, пожелавам ти много щастие, любов, да си осъществиш мечтите на живота (макар че, това става с мнооого бачкане, не може да ти кацнат осъществени от никъде желанията!), пожелавам ти и всички други хубави стандартни работи.
Обаче най-много от всичко искам да ти кажа, че много те обичам защото ти си ми най-добрата приятелка, най-любимата приятелка, с която съм преживял неща, които стигат за 10 романа!
Искам да ти кажа че много те обичам, даже още повеече от преди :)
Имам чуството, че с толкова близки хора, всеки път, когато преживеете нещо голямо откривате по още нещо много голямо за дълбоката същност на съответния човек. И затова от година на година все повече и повече те обичам :)

Подарявам ти засега три красиви розички :)

С много обич: Аско

Fight Club - ебати дебилния филм!

2006-05-19T11:05:00.000+03:00

Снощи гледах таз изродщина и честно - много ме изкефи. Много луд, много нестандартен начин на справяне с шизофренията и уникални последици. Това да не помниш къде си бил и изведнъж да се окаже, че не само си бил нейде, ами и си бил някой по-друг ТИ, ебаси, гледайте го тоя филм, поне 2 пъти. :)

Дупе vs Гащи

2006-05-19T10:51:00.000+03:00

Ец, това което е писано по-долу е с приложен характер!
Ти също се включи в дискутирането в някаква степен, поне всички се разбрахме.
По темата - първо нека някой ми дефинира философия при обсъждането на живота. Има дефиниция, но тази дума все пак много зависи като значение от контекста.
В чист вид - може ли просто да си живеем живота, без да разсъждаваме над него и това което ни се случва? Нали въображението и интелекта ни правят Homo Sapiens, самото обсъждане на нещата е характеристика на човека при наличие на поне 2-ма такива! Да, малко теоретично стана, но повечето неща аз ги прилагам редовно. Иначе, ок, ще гледам да не прекалявам с философстването, но ако някой каже, че е дървено, философстването де, ще му кажа че нищо не е разбрал, или има проблем със собствената си философия и живот.
Последно - да не разсъждаваме над това, което изживяваме, означава да станем по-нисши и от обикновени бозайници.

Life vs Philosophy

2006-05-17T21:47:00.000+03:00

Животът срещу философията. Изборът е сложен. Има хора, които си живеят живота, има други, които философстват за живота, но не го живеят. Вие към кои спадате? Аз лично съм към първата група на 100%. И винаги съм била там, макар и образованието да ме е въоръжило с достатъчно знания, за да философствам.....Живот, как по друг начин да го опиша?!

Тоз блог носи названието "За нещата от живота", значи би следвало да говорим за фактите от група 1, а не за другите. Пиша тея умнотии, гледайки това голямо око на картинката, защото много философия се изля тук напоследък. Хора, не искам да ви спирам мераците, но дали ще сте съгласни да назоваваме нещата с истинските им имена, да говорим за реални случаи, да даваме конкретни примери.....това, което сме чели по книжките е добро, но теорията помага само приложена на практика. Поне според мен.

Не ме възприемайте грешно, или познатото don't get me wrong! Аз знам, че понякога човек има нужда от "изливане на душата", когато философията помага в значителна степен. Е да де, ама думата с Ф като стане в много количество, вреди. Нали знаете какво е казал Менделеев: "В природата няма вредни елементи, има вредни количества". Прав е бил човекът. Между другото, това е реклама на водка Руский Стандарт и смятам, че тука маркетингът си е изиграл както трябва ролята.

Оставям на вас разсъжденията - но, please, трезви и реалистични. Би помогнало на всички ни.

С думи

2006-05-14T22:11:00.000+03:00

Явно е настанало блог време. Виждам постове, коментари.... ум да ти зайде! В този ред на мисли, вдъхновението ми бе провокирано от прочетеното, защото сметнах, че трябва да дам някакво разяснение на моето "бездумие", което може и да не е било разбрано правилно от всички. Е, някои хора разбраха и "без думи" какво искам да кажа, но те ме познават отдавна и "отвътре". И понеже времево месец май превърна блога не в блог, а в дискусия, в която хората си разменят даже и поздрави, да кажа, че под "някои хора" визирам Стаси.

Но да се върнем на темата. Оценявам всички ценни, философски и нефилософски мисли, които бяха изписани от седмица насам. Какво исках да кажа с предпоследния си пост?! Вероятно е добре да подходя анализаторски, да видим.

> Аз имам една странна теория, която....

Това наистина е теория, а не само хипотеза, защото в значителна степен е доказана от практиката. Трябва да помисля за конкретни случаи, но вероятно ще ми трябва време за цяла книга, за да го докажа.

> Когато човек иска нещо да постигне, просто си го залага като цел.

Тук трябваше да поясня, че става дума за нещо, на което в дадения момент нямам никакво решение, ама никакво. Имаш средства, цел, мотивация, екип......но нямаш начин. Конкретен пример? Да, сещам се за един, който е на дневен ред – как по-безболезнено да пренесем един комп от Холандия до България. (Под безболезнено разбирайте бюджетно ориентирано, терминът е патентован от Little_John). Компът съществува, той трабва да достигне дестинация София, но реализацията “бюджетно ориентираното” липсва. Именно тази цел залагам на съзнанието си.

> Не е нужно нещо по-особено да се прави. Важна е мисълта.

Факт! Получава се така, че от време на време се сещаш, че проблемът съществува и се питаш – имам ли решение? В голям процент от случаите отговорът е “не”. В някои случаи обаче ти хрумва нещо изневиделица. По стечение на обстоятелствата или защото нещо друго се е случило, асоциативно ти идва идея. Тя, разбира се, може в последствие да бъде отхвърлена, или приета. Зависи до колко пасва.

> Поставяш на съзнанието си цел и то намира начин да ти предостави решение.

Ето това визирах под “хората, пречели съответната литература”. Не знам как се нарича този процес в работата на съзнанието, но със сигурност има название.

> След известен период отнякъде ти хрумва решение.

Факт! Наистина хрумва, не знам как, но сработва. В един момент имаш идея, план за изпълненние.....и си готов.

Е, аз имам още около дваааасе неща, които съм си заложила, но не съм намерила решение. Ще стане! Поне с моя мозък.

Що се отнася до конкретния пирмер по-горе, почти има решение. Да добавя само, че при този странен процес на съзнанието е естествено и други хора да участват. Т.е. човек не ги мисли сам тия неща. Той си прави аналогии с казаното наскоро, случилото се през деня и всичко, което е чул.

Борбата със себе си

2006-05-14T13:08:00.000+03:00

Вчера написах едни много хубави неща, поне според мен, но когато стигнеш до изпълнението на един такъв план (ако мога да го нарека така), неизменно се сблъскваш с трудности. Как да преодолееш собствените си проблеми?

Май това е всекидневната борба на всеки един от нас, това, че трябва да се изправиш пред гадостите и да ги преодолееш.

Лесните и хубавите неща са си лесни. Това какво струваш, откриваш, когато започнеш да се изправяш пред трудните неща. Тези, с които като се бориш, изграждаш себе си. Тези, от които понякога бягаш. Всекидневната борба. И знаеш, че ако не ги преодолееш, ще се чустваш зле, защото ще си изневерил на себе си, на същността си. На сърцето си.
Това май е най-тежката борба. Но друг изход няма - или побеждаваш, или си победен от собственото си безсилие и тогава започваш бавничко да се разяждаш от вътре. Докато отново не почнеш да побеждаваш. И пак не някой друг трябва да победиш, ами точна себе си.

Е, хора, пожелавам ви да успявате всеки ден, а сега аз отивам да се боря със себе си :).

П.С. Мамка му, мързи ме. ама трябва да се действа.
Last Cup of Sorrow - много добра песничка. Те тоят текст сякаш за това е писан:

Faith No More - Last Cup Of Sorrow

This is getting old and so are you
Everything you know and never knew
Will run through your fingers just like sand
- Enjoy it while you can -
Like a snake between two stones
It itches, in your bones
Take a deep breath and swallow, your sorrow, tomorrow
Raise the cup and let's propose a toast
To the thing that hurts you most
It's your last cup of sorrow
What can you say?
Finish it today
It's your last cup of sorrow
So think of me
And get on your way
It won't begin until you make it end
Until you know the how the where and the when
With a new face you might surprise yourself
Like a snake between two stones
It itches, in your bones
Take a deeper breath and swallow, your sorrow, tomorrow
Raise the cup and let's propose a toast
To the thing that hurts you most
Is your last cup of sorrow
What can you say?
Finish it today
It's your last cup of sorrow
So think of me
And get on your way
You might surprise yourself [11 times]

Искам да изпълня живота си със смисъл

2006-05-13T19:33:00.000+03:00

Пиша тук, защото:

1) Има за какво

2) Да, наистина не съм блогвал скоро :(

Гледам хората около себе си - много от тях са нещастни. В последните месеци мисля, че разбрах кое е това, което може да направи всеки щастлив. По-скоро напоследък успях да изчистя идеята. За да е щастлив един човек, той трябва да прави неща, които му доставят удоволствие и да вижда смисъл в тях. Когато работата, която изпълва едната основната част от времето на средностатистическя човек, не му харесва, тогава времето, през което той се занимава с тази дейност изяжда от собственото му щастие. Наскоро с Ец си говорихме по повод на това колко % си щастлив. На пръв поглед странен въпрос - как може да дадем процентна оценка на щастието си!? То е емоция.

Мисля че разбрах как - всяко нещо, което ни харесва да правим, ни прави щастливи. Може да ни харесва само когато резултатът има смисъл и стойност за нас. И така - ако 100% от времето ни е запълнено с дейности, които ни правят щастливи, значи сме 100% щастливи - перфектният вариант, колкото и абсолютирането на подобно нещо да не е много правилно.

Ец ми каза, че напоследък е доста щастлива - на 70-80%! И както си говорихме с нея - това е откакто работи на последната си работа. Аз пък й казах, че съм щастлив на около 50% - и това е, защото голяма част от нещата, които правя, не ми носят удоволствие. (Поне съм на път към премахването им - трябва да завърша, тъй като това ще ми помогне по-натаък да правя и да се занимавам с това което искам :))

Тогава се замислих кое е това, което ще изпълни живота ми със смисъл, така че да съм съответно максимално щастлив от живота си. Открих, че начинът това да стане е когато харесвам това, което правя, и когато виждам смисъл в него.

По повод на:
"Когато човек иска нещо да постигне, просто си го залага като цел. Не е нужно нещо по-особено да се прави. Важна е мисълта. Поставяш на съзнанието си цел и то намира начин да ти предостави решение. В това време ежедневието си върви, случват се някакви неща - къде хубави, къде лоши."

Да, определено е така. Даже бих казал, че това е ясно по презумпция - то по принцип си е така. Естествено целите трябва да са поне малко реализуеми. Обаче като цяло според мен и във връзка с разговора и размислите за щастието:
Приемаме, че по презумпция, когато нещо си поставиш за цел наистина, рано или късно ще го постигнеш (Само не трябва да се отказваш!). Е да, ама важното е това, което правиш, да има смисъл за теб и да ти носи удовлетворение. Тъй че главният въпрос за всеки е да намери тези неща, които му харесва да прави. Ако нещо започне да те прави нещастен или дори просто не те прави щастлив - или крайната цел е загубила смисъл за теб, или пътят към нея е толкова тежък, че се оказва, че си избрал нереалистична цел, при достигането на която ти ще си като пребит от борбата. Има и трети вариант - достигнал си целта и тя е спряла да е интересна за теб и да ти носи щастие. В третия вариант трябва просто да намериш друга, следващата цел.
В другите два варианта се връщаме на сериозната цел - за разбирането на себе си и за това да разбираш какво ти харесва. И то да не е да искаш небесата, а да искаш реални неща, достижими за теб. По този повод баба ми Вили казва - нещата стават, когато знаеш какво искаш в далечното бъдеще, кои са най-големите ти цели, но това, което реално правиш, което е реално за момента, са малки хубави за теб неща, малките стъпки. Към тях насочваш основното си внимание и сили. Те също трябва да имат смисъл. Дори той да е това, че те те водят нагоре към голямата цел. Капка по капка - вир става.

И така стигам до другия въпрос - баланса. Не трябва да живееш в миналото. Не трябва и да забравяш уроците, които си научил до тук. Не трябва да плуваш в необятни бъдещи мечти, загубвайки настоящето. Но и посмъртно не трябва да губиш мечтите си - това означава, че ти нямаш за какво да живееш! Трябва да разбереш обаче, какво е това, което искаш да правиш. Тогава няма просто да се бориш с живота си, а ще виждаш смисъл в него. И ще си щастлив.
Ако само живееш без смисъл - то ти просто се бориш за оцеляване, ти си по нисш и от камък. Дори той има дълбок смисъл сам за себе си. И тогава си истински нещастен. Животът и душата ти са празни.

И така, стигам и до прословутия коментар на латиница (все пак и аз съм 101% за кирилицата, ама макар и да имам модераторски права май, няма да трия, има много по важни неща :)

И пак по повода на поставянето на задачи - защо другите трябва да запълват времето ни (този въпрос е към diakula)? Нека дори и когато правим нещо за другите, то да има смисъл и за нас :)...

Ето какво казва diakula:

" Сега, по въпроса за "поставянето на задачи" пред ума - забелязал съм, че има много подходи. Общо взето колкото и хората. Е, не чак толкова де. Най-важното е обаче, човек да експериментира със себе си и да се движи на някъде. Дето се вика - да се прави "нещо"...."

Твърдо съм съгласен по тази част. Подходите са наистина много. Човек трябва да намери този, който му приляга най-добре, и да осъзнае факта, че човешкият ум няма граници и може да се развива непрекъснато. Предполагам, че повечето хора ще се съгласят с това.

Нататък (пак от diakula):

" Когато човек активно прави неща със себе си, т.е. нещата излизат от него и отиват в средата, това наричам проактивност. (Термина го научих от книжка, която знам наизуст и подарявам охотно на всичките си приятели.)

Понеже времето върви неумолимо напред, щем-нещем, събития се случват с нас и около нас. Т.е., не може да има вакуум. Поне така изглежда.

Вакуум в събитията по линията на субективното време възприемано от някой наблюдател, може да се запълва по няколко начина - аз ще погледна от гледната точка на участието на самия наблюдател: 1) Някой ми го запълва, и 2) наблюдателят запълва активно вакуума.

Пример за 1) - на работа се мотаеш и изглежда че няма какво да правиш, и дори да си на върха на организационната йерархия, някой вижда това и идва да ти даде работа. Какъв е шанса да ти хареса тази задача? 50/50, в най-общия усреднен случай.

Пример за 2) - Активно си правиш план, какво правиш. Правиш, изглеждаш и си зает. Дори почивката ти е съзнателно "взета" и тя окупира времето ти. В социален аспект се вижда, че правиш нещо и околнита по-неохотно ти пълнят вакуума. А шефовете, ако искат да ти дадат нещо, ще се конфронтират с това, че трябва да изместят нещо, което вече окупира вакуума - да оторизират приоритизиране.

Стига толкоз общи приказки. Изключително практично последствие от проактивност в живота е, че когато човек е активен, и когато знае какво му харесва, познава себе си демек, това е много сериозна предпоставка за удовлетворителен, примерно, ден на работа. Разбира се, опираме до един от другите "големи" проблеми - познаване на себе си в различни аспекти. За това препоръчвам една он-лайн книжка:
http://www.kk.org/outofcontrol/contents.php"

Ето този пост, доста връзващ се с моите представи, провокира в мен желанието да опиша по-горното. През последната половин година го бях изчистил напълно в съзнанието си и сега съм доволен, че го материализирах така да се каже.

По повод вакуума – за мен това е точно човек, който не знае какво иска да прави, полуживеещ-полумъртъв.

В тази връзка – мисля, че човек който наистина живее, трябва да разбира, че умствената активност е едно от необходимите неща, за да живееш пълноценно. От една страна, човекът е същество, което е повече от инстинктивно – той има интелект (без да навлизаме в дискусии за принципа му на работа и същността му). Тъй че, той е същество обвързано с непрестанна умствена активност. Факт е, че повечето от нас все обмислят разни неща – какво обичат, как да планират еди-какво си и т.н. Та дори и човек да е открил, че неговото съкровено желание е да прави столчета от дърво, то ако това е така, е много вероятно той да създава нови модели столчета. Но тогава той активно ще използва интелекта си – т.е. това показва, че за да си намерил това, което е нещото за теб, то това нещо трябва да е такова, че ти да влагаш в него от себе си, и накрая, когато видиш продукта си, той да не е просто направен от теб, а да има смисъл за теб, защото в него ти си вложил нещо от себе си :).

Още нещо, макар поста да стана огромен, ама темата си го изисква. Когато това, което правиш, е 100% това, което има смисъл за теб, в истинския вариант на това, шефът ще ти дава да правиш неща, които ще са свързани с това, което обичаш да правиш, и щом това е НЕЩОТО, то би трябвало задачата да ти хареса в повечето случаи. А за активната почивка – еми това си е факт – ако само лентяйстваш през почивката, тя няма да е много хубава, ако обаче тя също е изпълнена със смисъл, тогава не само ще си починеш, ами и ще се одухотвориш. Не трябва да забравяме, че все пак човек трябва и пълна почивка да си дава все пак, не може само активна. Това, което имам предвид, е във връзка със статия от “Паралели”, която четох преди много години. Трябва чат пат да си правиш своята медитация – почиваш някъде в удобна поза и просто се чистиш съзнателно от мислене, пълен релакс с затворени очи, без да спиш и без да мислиш, само си представяш как тялото ти се чисти, как всяка фибра диша и почива. Това е моята медитация.

Еми това е засега. Кажете какво мислите?

Обичате ли истински това което правите?

Има ли смисъл вашият живот точно за вас?

Намерили ли сте себе си в тази връзка?

Live long and prosper.

Така казват вулканците от Стартрек – Живей дълго и се развивай. Искренно го пожелавам на всички.

По повод на кирилицата в уеб пространството

2006-05-07T20:17:00.000+03:00

Този пост е провокиран от коментара на diakula къв предишното ми "бездумие". Като "модератор" на този блог, тъй да се каже, мога и да изтрия коментара на латиница. Но да речем, че този път ще мине метър. Защото нещата, казани в него, са ценни.

Не съм педант, но писането на латиница в уеб пространството гледам да го избягвам, когато е възможно. Да, това не става винаги и мисля, че няма нужда да обяснявам защо. Латиницата обаче е гадна зараза, която, според мен, трябва да се обезвредява, когато говорим/пишем на български. Аз също пиша по-бързо на латиница, даже бих казала, че на компютър пиша по-бързо на английски, отколкото на български. Това обаче не означава, че трябва да използвам предимно черните букви.

Писането е едно сложно действие, което не на всеки се отдава. Изисква време, вдъхновение и други нещица. Факт! И смятам, че трябва да си задаваме въпроса защо имаме наша си азбука и не е ли редно нея да позлваме, а не чуждата. Тук може и да се усеща влияние на професионалната ми деформация, която ме кара да забелязвам правописни грешки и по табелите на улиците. Е, да, факт е, че и аз ги допускам. Питайте Ст., тя ще ви каже къде у нас на един надпис липсва запетая.

Кофти е обаче, когато видиш един 15 годишен хлапак, който името си правилно не може да напише на кирилица, за друго да не говорим. Така че ако ние не го спрем тоя феномен с латинописането, няма кой друг.

А това тук е блог, който говори на български. В този смисъл, мисля, че кирилицата трябва да владее положението.

P.S. При всички случаи мога да се съглася, че когато човек няма на разположение кирилица, е по-добре да си каже мнението на латиница, отколкото да замълчи. В останалите случаи не мога да намеря оправдание.

Без думи

2006-05-06T00:01:00.000+03:00

Аз имам една странна теория, която хората, прочели съответната литература, могат да отрекат, могат и да потвърдят. Но това ще оставя на тях.

Когато човек иска нещо да постигне, просто си го залага като цел. Не е нужно нещо по-особено да се прави. Важна е мисълта. Поставяш на съзнанието си цел и то намира начин да ти предостави решение. В това време ежедневието си върви, случват се някакви неща - къде хубави, къде лоши. Дали имат или нямат общо с разрешението на въпроса е спорно.

След известен период отнякъде ти хрумва решение. И знаеш поне каква е схамата за успешно изпълнение. Може и да не си я описваш точно в детайли, но поне принципът ти е ясен. Работи, поне с моя мозък.

Вероятно го обяснявам доста лаически. За съжаление обаче не разполагам със съответните термини. А да си кажа право не мислия и че ми трябва. Важното е в един момент да ти просветне.

Музата трябва да се отглежда... с внимание

2006-04-19T20:04:00.000+03:00

Дааа...вече 5-ти месец се каня да пиша в блога и не знам, ама явно взе да ми става неудобно, че така си виси едно LAN парти от ноември насам, та вместо да се срамувам в ъгъла, реших да потракам по клавиатурата. А междувременно получих някои много яки коментари към мои предишни постове и за един от тях доста се замислих, защото човекът (не го познавам или поне не си го спомням, но защо ли да не му драсна някой ред?) обясняваше как би му се искало да си върви по улицата, а мислите му автоматично да се запаметяват някъде и да се публикуват в интернет пространството. Аз бих добавила - а ако имаше и редактор междувременно да ти нареди главоблъсканицата....чуднчико щеше да е! Е да де, ама....

Ама толкова много неща се случиха през последните 5 месеца, че буквално "и пойма се немам" откъде да започна или поне кое да отбележа. Аско и той не пише за това какво се случва в отбора...Въобще - закъсали сме го. "Отсекъде!" И от ляво, и от дясно.

Но!

Но наскоро получих известие, че е започнала пролетта, което ще рече, че и лято идва, една приятелка ми каза да вадим палатките (защо ли?! ха!), та всичко това ще рече, че мозъците на хората се събуждат, включае и моят.

Въпросът е, че музата трябва да се култивира, сиреч да се отглежда....и май ще започна от това!

LAN Party Live...?

2005-11-27T00:34:00.000+02:00

Да, вече втора поредна нощ. Ентусиастите от Пловдив успяха за 4 път да организират LAN Party, София изостава с две назад.

Много хора, още повече компютри, геймъри, хардуерни маняци, просто любопитни и други, желаещи да се присъединат към тридневния маратон. Както говори името, всички са в мрежа и почти всички са в нета.

Вчера беше състезанието за геймъри - десетина тинейджъри се надпреварваха до 3 часа през нощта кой е по-по-най.

Днес, по скоро тази нощ, тече състезанието по овърклок, в разгара на което успя да спре и токът :-) В сградата на ТУ Пловдив обаче електротехниците се оказаха пъргави, така че след една цигара време всички отново бяхме вътре.

Ще има и надпревара по т.нар. moding, което на мен лично ми прилича на модно ревю на компютри :-) На картинката виждате вътрешната част на комп с водно охлаждане, UV лампа и още нещица - и той ще участва в последната битка. Да видим как се съчетават компютърни маняци и естетика.

За всяко състезание организаторите са осигурили и награди, разбира се. Утре късметлийте ще ударят по някой подарък от томболата, а до тогава оставаме с надеждата, че спонсорите са били по-щедри ;-)

Да блогваш или да не блогваш...

2005-11-24T00:07:00.000+02:00

.....това е въпросът!? Или по-скоро става въпрос за свободното време, музата да пуснеш нещо в блога и варианта, в който точно в момента, когато ти идва вдъхновение, имаш време за пост и комп на разположение. Да, ама не! (не помня кой го беше казал) Случва се така, че точно когато в главата ми се върти мисълта, която искам да пусна из виртуалното пространство, или няма как да стане, или няма време...

В един момент се оказва, че блогът е нещо като всичко останало - трябва да му отделяш внимание и да си го отглеждаш! А ако имаш и снимков материал без да ровиш в Google или другаде, става още по-симпатично. А думата симпатично някак си вдъхновява :-)

Време е да напиша нещо по-смислено (или безсмислено, ще видим) само малко събития да минат.

Лудница

2005-11-04T23:50:00.000+02:00

Лудница или хаос....това е състоянието, в което трябва да правя десетки неща наведнъж, да мисля едновременно за минимум три неща, всичко да звучи объркано и в края на краищата нещата да се подредят.

Когато човек се опитва да бъде олимпиец, да покрива петилетката не за 4, а за 3 години, да постига невъзможното,.... това също е хаос.

Интересното е, че при мен хаосът е едно от традиционните състояния и хем ми се струва, че нещата са надолу с главата, хем това не ме притеснява...Странно, хората казват за мен, че съм много подреден човек, а аз се чувствам твърде добре в хаоса...особено, когато в последния момент парченцата от пъзела се наредят. Мдааа, нещата звучат парадоксално, но това май е нормално.

С други думи, всичко е страхотно, когато се окаже, че усилията не са били напразни, когато стане ясно, че е дошло купонджийско време и ти остава просто да обърнеш поглед към веселбата и приятелите.

Предпоследен ден

2005-11-01T16:49:00.000+02:00

Има един роман на Стоян Загорчинов - "Ден последен - ден господен", в който се разказва за времето точно преди падането на България под турско робство. Няма да се спускам в подробности, но основното е, че в извистен смисъл периодът 1352-1354 г. е последният къс свободен живот на българите преди турсксото робство. А някои биха казали метафорично - "и след него".

Днес обаче е моят не последен, а предпоследен ден, и в преносен смисъл - не към робство, а към свобода. Свобода на мисълта, свобода на избора, свобода във времето и пространството.... и, разбира се, повече отговорности, по-високи възнаграждения и по-големи предизвикателства. Защото напускам едно работно място и отивам на друго с надеждата, че ще намеря по-добрия вариант за себе си. Е, да, решението на един проблем винаги води след себе си възникването на редица други, но точно тази промяна май може да се нарече и еволюция.

Малко ми е тъжно... Не защото ще оставя кой знае какво незабравимо, а защото поне 5% от хората, с които съм работила през последната една година, са свестни и ми е жал, че остават в бозата, а аз един вид "изплувам". Мдааа, ама човек не е господ, а и слънцето не огрява на 10 места едновременно, може би го прави поетапно.

Иначе, всичко е на 6! И си пожелавам сама успех, че знам ли дали не отивам към поредната "боза" или чашата е пълна с Bloody Mary ;-)

Сътворението или луд умора няма

2005-10-27T14:58:00.000+03:00

Открийте разликите в картинките :-) Колко трябва да са ли? Сигурно около двааасе, ако не и повече. Всъщност разликите са толкова, колкота вие си прецените, според инженерната ви мисъл. Ако нямате такава (споко, тя не е задължителна като личната карта), пробвайте с друга мисъл.

Стана въпрос из блоговото пространство за динамичния живот, многото напън, до какво води това и т.н. Понякога води до удовлетворение, когато човек постигне желаното, например - построява си стена (вдясно на каритнката) . Много работа, много пот, много сили, ама после си доволен. Друг път води до фразата "Луд умора нема, само се..." - сещайте се. И това май е случаят, когато тухлите от лявата картинка не успеят да се подредят по начина, показан на дясната. Логично!

Аз обаче се замислих над нещо друго. Без значение дали обичаме данимичния, ленивия, неочаквания, бруталния или някакъв друг вид живот, нещата винаги опират до някакъв вид творчество. Защото всеки един на тази земя, вече синя като портокал, има нужда нещо да съТВОРЯва. Дори и да опитвате, най-вероятно няма да успеете да ме убедите в противното. Мисля си, че дори когато човек сутрин си прави кафе, а вечер си отваря бирата, това също е един вид творчество - нещо постигаш. Е, разбира си, има и такива индивиди, които не оставят нищо зад себе си, освен когато клекнат.... Но не мисля, че има защо тях да обсъждаме.

Така че всъщност май няма значение дали си даваш много зор или не. Ако постигаш това, което искаш и целта си заслужава средствата, даааа - после определено си отдъхваш удовлетворен на бира с приятели. Ако обаче не виждаш никакъв или почти никакъв смисъл в това, което извършваш ежедневно, някой постоянно те юрка, всичко вече ти е писнало тотално, тогава както се казва "нема сми". А едни такива дейности често водят до т.нар. тегав живот, депресивно настроние, когато дори и бирата с приятели не помага.

И като се замисли човек, животът стана толкова динамичен, че ако не можеш бързо да отреагираш на ситуация или пък твърде дълго стоиш на кръстопът...., нищо не печелиш. Струва ми се, че вече съвсем очевидно всички започнахме да участваме в "риалити" шоуто на живота си, а след време в учебниците по история ще пише как се е отразило това на живеещите в началото на 21 век. Ние, най-вероятно, няма да доживеем да го прочетем, затова най-добре е май поне да си го изживеем.

Щастието и нещастието от напрежението в живота

2005-10-25T23:13:00.000+03:00

Колко малко му трябва на човек за да е щастлив? Хубава музика? Малко питие с добри приятели? Малко планина (природа, море)? Не знам, обаче напоследък тези хубави моменти ми липсват.

Показателен е факта, че се каня да пиша в блога от 1 седмица и все не остава време! Когато бях първи курс в университета работех като сервитьор два месеца - редовно спях по 4 часа, ходех на всички лекции и упражнения и имах чуството че енергията ми никога няма да намалее. Е да, ама напоследък взех да се успивам масово!! Случи ми се към 10 пъти за последните 3 седмици! И сега майка ми става всяка сутрин за да е сигурна че ще стана! Егати чудото. Право да си кажа втръсна ми да се пъна!

Ама ако го карам само на лентяйство какво ще правя?? И така - питам ви - изпитвате ли удоволствие от това да се напъвате яко, да се блъскате всеки ден и въобще обичате ли трудностите? Щото аз още преди две години установих едно - почна ли да имам твърде малко неща за вършене, няма ли напрежение и дебилна динамика в ежедневието ми, няма ли опасност да се разкъсам на 15 парчета - просто всичко почва да става лежерно, включително психиката ми, волята ми и мозъка ми. Напоследък почнах да се съмнявам в това но все още съм му верен до край. А и според мен сред толкова много напрежение и работа - когато най накрая стигнеш до момента в който пиеш бира с приятели удоволствието е несравнимо. Та стигам до извода, че щастието е да можеш да си дадеш заслужен отдих в една вихрушка от лудница (ако приемате странния ми израз, ако не – измислете си друг:)) и тогава да видиш до къде си стигнал. Да се порадваш на момента. Да покажеш пълната си обич към тези които виждаш по-рядко просто щот ти липсва време. И щот не можеш да ги виждаш често. Понякога боли от това, но така или иначе живота е винаги непредвидим (и динамичен, когато ние си го направим такъв).

Е, кажете, обичате ли напржението до крайния предел на възможностите ви? Щастливи ли сте от това, когато то се случва?

На мен колкото и да ми тежи, 100 пъти повече ми тежи бавния и монотонен живот, който трудно може да те изненада, който не може да ти поднесе силни емоции и динамика. Прост иначе ми е скучно :) Та затова съм щастлив от това. Бе въобще обичам си живота барабар с трудностите и гадостите. Те са ми малката горчилка, напомнща кое е сладко в живота и кое си струва, това което обостря вкуса ми за живота.

Бърно - градът на мечтите и.... спокойствието

2005-10-17T23:26:00.000+03:00

Бърно е вторият по големина град в Чехия. Нещо като нашия Пловдив само, че с по-голяма територия и сякаш с по-малко на брой население. Не знам защо в заглавието реших да съчетая, мечтите със спокойствието, имайки предвид, че мечтите са нещо лично, а спокойствието е относително понятие. В Бърно обаче определено можете да се насладите и на двете....ако разбира се, т.нар. урбанистичен пейзаж ви влезе в кръвната група.

Едно е сугирно - в Бърно има липса на някои неща, които при нас изобилстват, като например многото коли, купища боклук, денонощните магазини, както и пияниците по улиците вечер. Човек би казал въпрос на избор, и с право. Но наистина е приятно, когато видиш, че тротоарът е изметен, а вечер можеш да се прибираш пеша без притеснения.

Пътуването беше изтощително - около 20 ч. с автобус, затова пък успях да видя и други страни, макар и от прозореца на рейса - Сърбия, Унгария, Словакия...май стига. И да ви кажа съвсем не е за пренебрегване нашият Балкански полуостров, хубав си е.

Неизвестността бе предизвикана от факта, че трябваше да се срещна с хора, които не познавам, както и да отида някъде, където никога не съм била. А там, както се оказа, човек разбира местните, защото говори славянски език, а май най-вече защото е учил други такива. Чехите обаче, както и много други "братя славяни", трудно отбират от нашия акцент.

Все ще трябва някъде да изброя и нещо негативно, не може всичко да е розово. Храната им не е за завиждане - българската кухня е по-хубава, поне по мое мнение. Виж бирата....това е друга тема, там са ни успешни конкуренти. Що се отнася до нравите на хората, не съм сигурна, че са мой тип, макар да няма нещо, което да изтъкна като недостатък - и все пак, липсва балканската емоционалност. Да, вярно, чехите са далеч по-единни и по-сплотени от нас и познатият синдром на "вълка единак" или "всеки косъм на свое мнение" там го няма. Няма я обаче и така познатата ни емоционалност и духовитост, още една причина да съм "за" положителното във всички балкански държави.

Разбира се, тези впечатления са си лично мои и всеки има право на други. Ще споделя обаче още нещо, което ми се струва актуално с оглед на настоящата българска действителност и медийно отразяване (взех да звуча твърде сериозно...). Не мисля, че е вярно, че сме далеч от така бленувания Европейски съюз. Каквото и да говорят в медийното пространство, каквито и да са критериите на институции, представлявани от Ханс Фликеншийлд, Оли Рен и Жозе Барозу, щом Чехия и Словакия се върнаха в Европа не само географски, значи и ние можем. Е, да, по-просветените ще кажат, че това е въпрос на международна политика, факт е обаче, че новоприетите в ЕС са си съвсем нормални, при тях не е толкова скъпо, колкото си мислим, а не е и чак толкова различно. Вярно е също така, че полъхът на някогашен социализъм, или както искайте го наричайте, още се усеща и в централната част на континента, който имаме честта да обитаваме.

Ами остава да дерзаем - към осъществяването на поредните мечти.

Тук е мястото да отбележа, че да, отдавна трябваше да съм публикувала този пост, но... (няма да изброявам подробно оправданията) и второ, точно днес той стана възможен след като снимките, които исках да го придружават, успяха да стигнат до така наречения ми персонален компютър (в превод РС) благодарение на личния ми хардуерен специалист.

Боли ма крачето

2005-09-24T22:55:00.000+03:00

Пиша щот ме боли крачето (дясното) след едно навехване и една дива нощ:)
Тъй значи в петък, вчера, си изкълчих глезена доста гадно на работа. Просто си скачах класически по стълбите през 5 стъпала както обикновено го правя, ама тоя път такелажа, нивелацията и скоростта на вятъра просто ги сметнах грешно и като се приземих стъпих на криво :(
После ми боля малко и спря, ама по късно се започна сериозна болежка. В един момент седях 20 минути с лед, а после почна фирменото парти. То си беше с яко манджа и пиене, тъй като бяха дошли на гости 13 developers от унгарския офис. Най-важното е, че имаше и DJ, който, доволен съм да отбележа, си вършеше доста добре работата - пусна много стари, по-малко нови парчета и въобще беше супер. Аз пък си пийнах и като почнахме най-дивите там едни танции.. Страхотия! Беше много яко. После ходих пеша до Студентски град, спах там и тая сутрин не можах да си стъпя на крака! Голема болка - е питайте Кестена, тя ще потвърди. Както и да е. Минах през Пирогов и след малко чакане и една рентгенова снимка доктора ме извика и каза: "Трябва да ви съобщя изключително неприятната вест,... че ви няма нищо!" Е разбих се от кеф :). Че пукнат глезен би било ужасно!
Та пичове ( и в женски род също :)) викам си - що трябваше да ми се случва това??? Като си спомня, че миналата година бях 2 месеца с патерици!!! Ама като се замисля пак, както казва баба - малкия дявол, ще ме поболи 1 седмица и ще ми мине! Та сега си слушам моите любими Queen за болкоуспкоително и се радвам че все пак леко се разминах!
Между другото - много ви обичам всички, ама много :) !

В очакване на непознатото

2005-09-23T16:33:00.000+03:00

Когато излизате от София с кола, не забравяйте да си сложите "винетка"...на предното стъкло (долу вдясно, както е показано на картинката) - от известно време насам е задължително. Честно да си призная за мен тази дума винаги се е римувала със същото, само че с "м". Може би не съм дорасла да разбера така модерното напоследък "европейско" мислене и често си задавам въпроса защо трябва да плащаме за пътища като те и без това са в окаяно състояние. Сигурно не съм единствиният, който се пита това. Но съгласете се, че когато пътувате, някак си звучи смешно след всеки град, който прекосявате, да ви замерят с табела "винетка". Цяло лято питах колко пъти е нужно да си я лепим по стъклото...шофьорът от къде ще гледа, за навигатора да не говорим.

Пътуването по дълги пътища си има и хубавите страни, една от които се състои в това, че ако дестинацията ви излиза от КПП Кулата, Капитан Андреево или някой друг пункт, да речем софийското летище, и не сте с кола, значи проблемът с ммм винетката отпада...

Тук обаче започва началото на непознатото, на това, което човек никога не е виждал, както и на хилядите нови представи, които ще си създаде. Тръпката е....ужасяваща, странна, различна, нова, а най-предизвикателното е, че не знаеш какво те чака. Живеещ с мисълта, че трябва да е положително, приятно, красиво, нали си турист или поне не отиваш на заточение... Стискаш палци всичко да е наред. Приготвяш си багажа с естествената мисъл, че нещо все ще забравиш, няма как. И чакаш да се изтърколят още 24 часа.

Е, с две думи - отивам надалеч. Повече не знам какво да кажа, защото разказът ще е по-ефектен и смислен, когато се върна. Надявам се със снимки. Впечатленията вървят изначално.

Малка грAмотевична буричка през 2450 г.

2005-09-16T14:19:00.000+03:00

Няма грешка в заглавието. Денят е от онези, в които ставаш и не знаеш кое ти е дошло в повечко - алокохолът или липсата на достатъчно сън. И то втори поред такъв ден.

В така наречения Inbox на личната ми поща от няколко месеца насам на първо място седи няк'ва си покана да се add-на към еди кой си сайт, пратена ми от един приятел. И там си стои постоянно, новите писма се нареждат под нея. Така и не съм отговорила. Чак днес обаче забелязах, че датата на мейла е 27.02.1937 г. ?!~?!?! Тогава и баба ми не е имала поща! Електронна! Знам, че това е комп, с нет, с бъгове, ама нещо взе да ми идва в повече след като тъп сименс С45 не се отказва от идеята, че годината е 2450-та.... когато и пра-пра-пра-пра внуците на little John няма да са родени, цитирам. В един момент нещата далеч взеха да надминават сюжета на "Back to the future".

В този прекрасен септемврийски петък ужасно много странности си изсипаха. Имаше дори и лоши новини, примесени с носталгия. Добре, че не е петък 13-ти, че последния, който мина през май, не искам да си го спомням, затова няма и да го описвам.

А освен това си имам и нова мисия, с която да занимавам акъла си - да се слея някак си със статута на "малка гръмотевична буричка", който получих тази сутрин. Не както в приказките обаче, вместо официално да пристигне негово величество Ураганът да ми го връчи с божа заповед, намина някакъв си Морски бриз, при това твърдеше, че бил от скромните и тихите. Погледнах учудено, позамислих се защо ми носят подобен род титла. И точно както Азирафейл получава заповеди в "Добри поличби" на Пратчет, така и на мен ми подшушнаха свише, че от време на време съм бучала и фучала и съм отнасяла всичко, та затова съм си спечелила въпросния приз. Е, живот! В който никога не си сигурен какво ще ти се случи утре. Я да си поживея днес, че през 2450-та кой знае какво ме чака.

Dream or reality?

2005-09-07T15:01:00.000+03:00

Няма нищо по-хубаво от това да се събудиш сутрин с мисълта, колко приятен сън си сънувал, а в кухнята да те чака любим човек с чаша кафе. Още по-хубаво става, когато се окаже, че това не е било сън, а реална случка от предния ден. Тройно по-добре е, когато всичко това ти се случи 2-3 сутрини подред.

За жалост обаче усещанията от подобни преживявания преминават толкова бързо, когато започне гадното софийско ежедневие, че някъде към следобяд вече почваш да си задаваш въпроса дали наистина хубавото преживяване е било сън или пък е било реалност, толкова неочаквана, че ти се е сторила като на сън.

Много сложно ли го казах? Страхувам се, че ако се бях опитала да го кажа по-просто, щяха да ми трябват около 36 страници и половина поне, за да го опиша по дата, час, място и време... Та предпочетох по-краткия вариант.

С течение на гадния ден, който се оказва и първият от може би най-кратката работна седмица в годината, ти се случват и куп други глупости от сорта на индивид от партията на "простите хора", който си позволява да крещи по имейл, че той е великият, а ние сме простата сган. После се оказва, че професорите от ТУ продължават да бъдат това, което бяха. И в един момент ти остава само ако може, денят по-бързо да се изниже.

Докато чакаш финала на неприятното бягане с препятствия защо пък да не си припомниш разликата между "pedir" и "preguntar" в испанския. Какво друго му остава начовек?!

За шивача и деветте мухи

2005-08-24T23:05:00.001+03:00

Нали знаете онази приказка за шивача, който успял да убие 9 мухи с един удар... Може и да не я интерпретирам правилно, защото времето, когато четях приказки отмина безвъзвратно, но...

От нея се сетих за "три пъти мери, един път режи", а ние с Гошо нито мерихме, нито нищо, даже не помислихме, а направо "рязахме". После се оказа, че CPU било unworkable.... И добавихме към "не пожелавай жената на ближния", освен колата, и компа му.

Дано пораженията не са тежки, защото вдъхновението ни гореше като този огън на снимката... само дето беше в главите ни, а не на яве.

Неочаквано добра комбинация

2005-08-14T21:56:00.000+03:00

Да не повярва човек, че може да съчетае язовир... с море!

Първо беше едно ловене на риби, после родното Иракли, защото дъждът ни спря да стигнем заветния хълм, пък и повечето щели да си тръгват, когато пристигнем.....

Както и да е! Не видяхме много стари познати, затова обаче наерихме нови :-) Тера подивя на тема язовир, защото с изненада установи, че водата в него става за пиене, за разлика от морската, която е солена.

Комбинацията се състоеше в приятна компания, много плаж, въдици, картофи на жар, куче на навигаторското място и дори класическото Nescafe 3 в едно се превърна в 4 в едно след като установихме, че опаковката на пакетчето може да послужи за бъркалка ;-)

Преживяхме и лек порой в бивака, по време на който видни бъдещи инженери първо правиха канализация около палатките в реален дъжд (ужасно съжалявам, че нямах камера да ги снимам), а после пихме по ракия за успокоение.

Прекосихме най-югоизточната част на България на два пъти, за втори път видях най-равния град - Любимец - там куцо, кьораво и сакато кара колела, защото няма нито един баир, пътувахме по разни безлюдни пътища, където само дупките от време на време ти пречат да хвърчиш. Скрабълът в жегите беше предизвикателство, а ментата вечер - елексир, за боба в гърне на огън да не говорим.

Сега по всички житейски правила следва да сме изпълнени с нови сили за познатата софийска лудница. Ще видим как ще е от утре!

Wish I would be there

2005-07-29T17:44:00.001+03:00

12 часа ме делят от момента, в който излитам с мръсна газ от гадната София, да не ми мине котка път, of course. Вече усещам предпътувното настроение....

И дано всеки да успее да отиде на някое любимо негово място и да се наслаждава поне 10 дена на спокойствие, вода, приятели, огън и други хубавинки. На мен ми се ще поне за миг да видя и това на картинката - един път е.

Като се върна, ще разкажа какво е 2 седмици да си без интернет, без мудни колеги, без градски транспорт и задръстване, без ставане рано сутрин, без бързане....май се казваше лукс, ама да можеш да си го позволиш.

Голямата вода

2005-07-16T17:52:00.000+03:00

Голямата вода е нещо много красиво, един язовир на родна земя. А понеже Google отскоро имат в базата си данни от сателитни снимки и България, успях да намеря това красиво нещо от повече от птичи поглед. Мишо даже предположи, без да знае кое е мястото, че приличало на Grand Canyon;-) Е да, ама не е, баш нашенско си е, близо до южната ни граница с Гърция и Турция. Ивайловградският язовир!

Asko is here!

2005-07-12T17:14:00.000+03:00

Hi people - Аско е тук. Не знам как ще стане, но след като Кестена ми даде некъф достъп шь требе да ми дойде музата и това е!
Засега чао!
Цунки, ама много!

За блога, нета и тия 7 неща

2005-07-12T10:51:00.000+03:00

Оказва се, че блогът е нещо адски интерактивно. Освен, че в него можеш да пишеш разни лични впечатления, можеш и да добиваш такива за близки и далечни познати от техните блогове съответно. Така например видях трите грации и ми стана едно весело на душата... А можеш и да се разхождаш из блогове на непознати хора (само чрез едно next blog) и там срещаш всякакви неща, включително хора на 19 години с професия „убиец”.

Животът вече дотолкова стана свързан с интернет, че скоро и хляб ще си купуваме онлайн. Замислих се наскоро, че с цялото това седене пред комп, виртуално общуване и т.н. след по-малко от 20 години ще са се народили нови болести, породени от схващане (защото седиш на едно място), облъчване от монитор (плюс вечер от телевизия, ако гледаш такава), както и от липса на реално общуване, защото за да споделиш нещо с някой близък, в 60% от случаите (ако не и повече) използваш IT сектора...На края ще забравим да говорим. Добре де, няма да съм чак толкова черногледа, но ми се струва, че хората по-често трябва да се замислят над тия работи, за да няма катастрофални последици.

Ами да, чудя се колко от нас колко често казват на отсрещния (-ата) „липсваш ми”, „страшно се радвам да те видя” или пък откога не сте си определяли среща, на която да нямате право да закъснеете повече от 15 минути, защото няма мобилни комуникации?? Напоследък човек може да промени дневната си програма в рамки на секунди, а преди някак си се знаеше, че щом с някого нещо си се уговорил, не може да се отметнеш, защото този някой ще е там и ще те чака...Е, цивилизация.

По повод на 7-те неща в заглавието, ще изясня, че това не е определена бройка, която да изброя, а става дума за стария лаф „ядене, пиене и тия 3 неща”, само че ъпдейтната версия, където трите неща са разтегнати до 7 в подробности. Ама такива вицове се разказват на маса с ракия. А тука било блог.

Никога не е късно

2005-07-07T21:32:00.000+03:00

Никога не е късно да станеш за резил, да намериш любовта, да простиш на някого, да направиш добро, да отидеш на Иракли или пък..... да си направиш блог, в който да споделяш разни развълнували те приятни и не толкова симпатични неща с приятели. А може дори и други твои приятели да пишат в твоя блог. Яко! На това му се вика работа в екип ;-)

Само дето не разбрах на тоя блог къде са му усмивките, но ще видим, нали всички пътища водели към Рим, а и господ като го попитали къде отива, и той казал, че натам се е запътил.

Хората трупат вече архиви от блог публикации, а аз тепърва почвам, но... мисля, че в достатъчна степен владея т.нар. keyboard, за да се реванширам. :-)